...8 септември 1992, Маймунарника
Емилиян: "Смъртта му ме прави самотен. Ще се разпръсна. Той промени бъдещето. Осиротях. Обичам го. Краят."
Нели: "Едно прозрачно облаче... Най-хубавото нещо в живота ми. Най-перфектното съчетание на гений и добър човек. Той ми даде възможност да се доближа до него и осмисли моето съществуване..."
Мони: "Просто не мога да повярвам, че стана така. Много мъчно... Не знам. Липсва ми, много го обичам." Катя: "Митачето... Светът ми. Всичко се разби и разпръсна на безброй късчета. Живея в безтегловност. Пълен хаос. Истерия. Няма го островчето, на което много хора се приютяваха и спасяваха със сила и духовна храна. Задушаващо е. Боли. И твърде егоистично от наша страна. Надявам се семенцата, които той пося, да покълнат и да се развият, неподатливи на природните капризи и изпитания."
Аля: " Митето ни остави купища вълшебни спомени.От ден на ден имам все по-силното чувство, че е бил - и е - една имагинерна субстанция, една халюцинация, това, което винаги съм мечтала да срещна. Надали... Прелетя като бяла нежна пеперуда, позволи ми за малко да я подържа в ръцете си - и отлетя..."
Енил: "С Митко се запознах на концерта в зала “България”. Разбира се, ние се знаехме отпреди индиректно от нашите песни. Може би ако не бях напуснал Атлас през 1988, това щеше да стане по-рано. Всъщност, няма никакво значение... Мога да кажа само едно: Нова Генерация е най-доброто от българския ъндърграунд. Митко и хората около него си позволиха лукса да правят изкуство, абстрахирайки се от празния стомах и цензурата... “Миналото време” нещо не ми върви и затова ще кажа: и го правят добре, макар че Митко си отиде. Стиховете, които останаха, духът и идеята на Нова Генерация, начинът на живот, който олицетворяват, са един паралел на общоприетото и повтаряемо ежедневие, паралел, който води малко в страни, стига да го приемеш и разбереш."
Тичъра: "Всичко е помия. Аз лично не вярвам, че някога може да ми се случи нещо хубаво на тоя свят. От тая гледна точка Митко сигурно е късметлия, макар че може би от друга гледна точка не трябва да си отиват хора, които правят нещо стойностно, а други, дето си живуркаме. Знам ли?.."
Чугра: "Празнината, която остави Митко, не може да бъде запълнена. На нас остава да опазим и продължим идеята..."
На 7 ноември 1992 - Голяма Задушница - в зала "Универсиада" се състои концерт в памет на Димитър Воев. Прецедент в историята на българските рок концерти е да се съберат над две дузини групи от различни стилове, с благотворителна цел, и без характерните издънки. Сцените се две, групите се редуват като часовников механизъм. Участват Подуене Блус Бенд, Епизод, Акцент, Контрол, Ер Малък, Креш, Монолит, Клас, Атлас, Медикус, Рег Долс, Мефисто, Мъртви Поети, Милена, Пиромания, Афрiка. Толкова препълнена зала, за съжаление, Митко приживе не можа да види – многобройните фенове на Нова Генерация, даркерите, следващи Виолетов Генерал, родители и роднини, престрашили се за пръв път да посетят рок концерт, всички видове метъли, скинове... При цялата тази разнородна публика, лампите загасват и настъпва пълен мрак. На фона на парчето "Ангели" и гласа на Нели: "Преди три години Митко беше казал “за мен животът ми няма особена стойност, бих го дал за една идея.”, залата прилича на огромна църква. Стотици свещи, силно вълнение, напомнящо повече на поклонение, отколкото на концерт. Васил Гюров свири с баса на Митко с Нова Генерация. Креш изсвирват "Пропадане", общото им парче с Нова Генерация. Финалът е вълнуващ и символичен: "...няма да мога да разбера това, което е всъщност животът ми..." – Кирил Маричков и Нова Генерация...
Концертът завършва. Ние оставаме... Дали идеята НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ще продължи, зависи само от нас... ЗАВИНАГИ.
P.S. Мони: "Групата засега има сериозни планове да свири. В момента тече един труден период, в който някои неща се налага да бъдат преосмислени, а също така да се намери подходящ начин и форма за изява на групата заедно с подходящи хора..."
Катя: "Със сигурност е ясно едно – че трябва да продължим да свирим. Но Нова Генерация е вече история..."

Биографията е събрана от Елена Палавеева с информация, предоставена от Нели Недева-Воева. По материали от публикации на Лилия Тошева (в. "Полет"), член на варненския фен-клуб, Мартин Симов (1974–1993) - един от издателите на фен-бюлетина "Нова Генерация Завинаги", и Веселин Тенев от Мъртви Поети.

Издадени албуми:
BG Rock I (1989, split с Контрол, Балкантон)
Forever (1991, Джо-Дилема)
Отвъд смъртта (1992, DS Music)
Завинаги ‘98 (1998, Marko’s Music)

] назад

Версия за печат :