|
|
|
|
|
|
|
Интервю с Димитър Воев, състояло се в апартамента в "Дружба"
11 октомври 1990 г.
Репортер Веселин Тенев |
Бих искал да ми разкажеш за група КАЛЕ...
Още в началото, през 1985 г. с Васил Гюров и Кирил Манчев започнахме да свирим.
Идеята се роди съвсем спонтанно. Мисля, че беше на един купон. Решихме да направим
група и Васо предложи да се казва Кале. Изобщо не е ставало въпрос какво ще свириме,
това не се знаеше. Даже си спомням, че отидохме на първа репетиция след купона.
В известен смисъл ние си доставяхме чисто удоволствие, без да си даваме никакви
ограничения или стилова насоченост - дали пънк или ню уейв. В никакъв случай не
сме мислили за тези неща. В началото правехме разни хаотични музикални произведения,
които впоследствие се избистриха в някои песни. Добихме някаква популярност сред
приятелите. Нашите репетиции се реализираха на купони. Паралелно с това аз свирех
джаз с един мой приятел китарист - Георги Маринов.
Всъщност, Кале ли е първата ти група?
Не, не, не. Първата ми група се казва Парадокс. Тя се състоеше от мен, Кристиян
Костов и Киро Манчев. Тогава бяхме на 15-16 г.
Е-е-е...
Това беше някъде 1979 г.
Ти всъщност кой набор си?
Аз съм 65-ти. Е, да, вече съм стар. Те останалите също са мой набор. Васо е 65-ти,
Киро е 66-ти, а Кристиян е също 65-ти. Ние с него сме съученици - от първия до
последния клас. Всъщност, ние сме едно звено от хора, което...
Фактически вие поставихте основите на това, което е в момента...
Не знам дали някои хора си дават сметка за това. Звучи ми като твое лично мнение,
с което аз мога да съм съгласен. Но мисля, че хората не го оценяват. Въпреки всичко
ние бяхме едно звено от хора, които, като се комбинират помежду си, сме можели
да правим различни формации, но горе-долу създадохме тоя профил и се стигна дотук.
Аз точно това ти казвам, че паралелно с Кале репетирах с този мой приятел, който
сега е психиатър. Готвехме се за джаз срещата в Сопот през 1987 г. Аз преди да
свиря на рок фестивала, участвах на тази джаз среща. Но това хората не го знаят.
Популярността в джаза не е толкова голяма. Спрямо общото мнение, ние много добре
се представихме. Там свиреше елитът на българския джаз. Аз просто винаги съм свирел
за удоволствие. И всъщност група Кале почти не е съществувала, защото ние свирехме
за чисто удоволствие през 1985 г. След това престанахме, освен тук-таме по купони.
Когато се създаде идеята за рок фестивала, нас ни поканиха и буквално за три репетиции
си припомнихме някои от старите парчета и излязохме на сцената.
Тогава беше жестоко шоу!
Да, хората бяха доволни. Години наред са ми искали автографи. Никога няма да забравя
- беше някъде към края на 1987 г., отивах да свиря за три месеца в Правец, в една
механа. Бях на автогара Пирдоп и си спомням, че бързах да си взема билет и жената,
която продаваше билети, беше около 40-годишна. Тя каза следните думи: "Вие
сте от Кале! Благодаря на Бога, че има такива хора като вас!", което адски
ме учуди. Тогава и на Васо го казах. Това стана няколко месеца след рок фестивала.
Искам да ти кажа какво впечатление сме оставили само с три парчета. Но ние не
сме имали никакви цели. Това е самата истина!
А твоите музикални предпочитания към какво клонят?
Те са в доста широк спектър.
От какво се влияеш?
И аз самият не бих могъл да отговоря от какво се влияя, но предполагам, че всичко
това, което слушам, дава отражение. Като се започне от един основен раздел в класическата
музика, и то предимно нейните авангардни направления, най-вече додекафонията на
Шьонберг - и въобще цялата тази насока. Другото, което ме вълнува, е джазът и
определено неговите по-авангардни насоки, модерните моменти. И оттам нататък цялата
рок музика с всичките произтичащи подразделения. Мога да кажа какво от рок музиката
не ми харесва.
А, това ще е по-интересно!
Определено не ми харесва стилът хард рок. Смятам, че това е един много изтощен
стил. Той се свиреше добре през 70-те години, но оттогава абсолютно се върти на
едно място. Особено в момента ме дразни американският вариант на хард рока - групи
като Whitesnake, Bon Jovi и такива. Страшно не ми харесва група Europe. Е, такива
групи, които свирят мелодичен хард рок, те са ми адски симпатични. Това е музика,
която не бих свирил. Също и хеви метъл не обичам. Макар че има някои групи, които
отчасти свирят доста професионално. Примерно Metallica, Anthrax. Слушал съм неща,
които ми харесват, но в никакъв случай не бих изповядвал и правил.
Вашият стил е адски необичаен. Няма с какво да го сравним.
Нашият стил?!.. Специално аз смятам така: винаги е важно за една група, за да
съществува, да няма тесни рамки на ограничения. Аз държа на това нещо и даже предпочитам
еклектиката, събирането на различни изразни средства и форми. Мога да кажа, че
има наши песни, които звучат много различно и по друг начин са аранжирани, но
именно така ми е харесвал. В смисъл такъв, че не обичам една песен да се направи
в някакъв стил. В крайна сметка рок музиката сама по себе си не е произлязла в
България. Единственото, което ни остава, е, може би, не да търсим по-добри варианти
да наподобим някоя група, а да наподобим себе си. По възможност нека да е по най-убедителен
начин.
Вие звучите много по-авангардно от ФСБ, например.
Аз не бих искал да изказвам мнение за ФСБ.
А в тази насока, да те питам как записахте плочата? В смисъл, да ми разкажеш
историята около това нещо...
Това е вече стара история. Всичко тръгна от едно свирене в Приморско, ММЦ-то -
на фестивала "Рок под звездите". Единствената група, която не взе награда,
беше нашата група! Явно не сме им прозвучали прекалено добре.
Може би озвучаването не е било добро...
Озвучаването беше супер. Ползваше се апаратурата на Коста Спиров. Направо жесток
саунд! Всички групи изведнъж звукнаха жестоко. Направо тотален саунд!
Е как не са ви харесали?...
Еми не ни харесаха. Изпълнихме "Ледове", "Ловецът на сърца"
и "Само двама". А между впрочем песента "Студен живот" беше
забранена да се свири, тъй като песни за отчуждението не може да имаме... И аз
тогава реших да изсвирим "Ледове". Всъщност те не знаеха какво ще изсвирим.
Обаче Кирил Маричков беше там и той ни хареса. После му дадох една касета и явно
прояви интерес към нас и каза: "Ще направим една плоча и ще ви включа и вас."
Значи вие сте били първите за тази инициатива - плочата "Българският рок"?
Ние бяхме първата група, заедно с Контрол, също и Ера и Конкурент. Обаче те имаха
проблеми. Всъщност те започнаха записите преди нас, но ги завършиха след нас.
За колко време я записахте?
Мисля, че беше за десетина дена.
Много бързо, бе! Това е много материал...
За ден и половина записахме баса и барабаните, и част от клавирите и китарите.
А плейбеците ги направихме за един следобед. Останалата работа е била по смесването,
но свиренето беше адски бързо. Пък ние за първи път влизахме в студио... Сега
не мога да кажа вече нищо. Плочата са я слушали толкова много хора, всеки има
мнение. Ние тогава бяхме много доволни... Боравехме с доста добра техника. Имахме
на разположение семплер S50 Roland. Дръм-машината Alesis също много помогна, макар
че Киро свиреше на живо в 4-5 песни. Последните две са с дръм-машина. Моята бас-китара
също така доста допринася за саунда.
С кои музиканти записахте плочата?
С Алина Трингова, Кристиян Костов, Михаил Пешев и Кирил Манчев, който е като гост-музикант.
Разбрах, че китаристът бил флойдар, много по Floyd си падал...
Едва ли чак пък толкова си пада, ама пада си, естествено. Ние с Кристиян от малки
сме отраснали заедно.
А кога се разбиват всичките? След 10 ноември ли?
Някъде януари. Е, не. Всъщност есента вече се карахме, защото започнаха да репетират
за кръчма. Аз и Аля се отделихме. Те взеха други хора, почнаха да работят...
Значи от стария състав сте само ти и Аля?
Е, да, ама Аля вече не е. Тя пък сега изчезна.
И къде са всичките?
В Канада са Кристиян и Мишо, а Аля в момента е в Стокхолм при роднини и чака виза
за Канада.
И какво ще правят там?
Доколкото знам, свирят в метро, по непотвърдена информация. Но аз новите хора
съм ги намерил и репертоарът е готов.
Същият подбор от кадри?
Сега в групата са Катя, която е на кийборда, брат ми Симеон - на китарата. Те
са много по-малки от мен. Даже барабанистът е 73-ти набор.
А репертоарът ви е от стари и нови парчета?
Всъщност направихме и стария, за пред фенове, които все пак искат да го чуят.
Но имаме много нови. Освен това Катя пое всички женски вокали. Всъщност, ние имахме
една преходна група с китариста Димитър Попов.
Да не е било през лятото?
Не. От зимата започнахме, след като те напуснаха. Веднага събрах нови хора. Тогава
останах с Аля и взех Димитър Попов и Катя, с която сега останахме. Тоя Митко сега
е в Люксембург. Фактически могат да се разграничат като първа, втора и трета формации.
Като, естествено, смените на разни барабанисти изобщо не искам да ги споменавам,
защото те са адски много. С много хора сме експериментирали на барабаните.
Аз когато ви слушах, беше през 1989 г. на "Рок за здраве", направо
се побърках...
Да. Тогава беше готин купон.
"Нарцис" е много готин текст. Всичките текстове ги правиш ти, нали?
И музиката си е твоя?...
Виж сега, едно време в старата формация музиката беше и моя, и на Кристиян. Една
част е лично моя, друга част пък съм я правил заедно с Кристиян. Имаше и на Мишо
едно-две парчета, като всички текстове са били мои, с изключение на два, които
бяха на Киро.
Всъщност, ти защо остана тук? Извинявай за въпроса, ама работиш ли нещо?
До известно време се изхранвах само от музика, понеже ние имахме доста добър ценз
и свирехме на много места. Бяхме доста добре платена група. В смисъл, че цялото
звено от групи, което се утвърди, си извоюва някакви позиции. В момента е много
трудно, понеже няма участия. Тази политизация, която съществува в страната, ни
убива.
Да. Преди хората ходеха по митинги, а сега и това не правят.
Не знам къде ходят. Аз имах и такъв проблем, че нямах група през лятото и не мога
да се оплаквам, че не са ме канили на участия, защото не съм бил готов. Сега ще
видим как ще тръгнат нещата. Мога да кажа, че съм доста разочарован от всичко
това, което стана в рамките на тия три години, защото...
С групата ли имаш предвид или с живота?
Да, за живота най-вече. Просто имахме доста добри идеи. Имахме хъс с тези хора,
които ги няма тук. Общо взето, ставаше така: ние правиме групата, обикаляме и
виждаме какво е положението и каква е публиката. Сега има готина публика.
Как ви възприемаха из страната? Все пак вашата музика е по-елитарна.
Зависи от местата. Някъде са ни приемали много добре, а другаде - хладно. През
1988 г. имаше два концерта във Варна и бяха доста зле посрещнати, но сега пък
във Варна има толкова яка публика, че се учудвам как тогава изобщо са ни освиркали.
Също така, и Толбухин се оказа едно доста здраво уейв място, с много сърдечни
фенове.
Един много кофти въпрос. Поне падаха ли хубави пари от цялата тази работа?
Абсолютно! За свиренето и пеенето от плочата съм взел малко по-малко от 400 лева.
А стига бе! Това ме шашва!
Е, вярно, половината плоча е наша. За текстовете съм взел около 100 (сто) лева.
Това е! Хората в други страни живеят от плочи. Просто това те шашка и обезсърчава,
защото ти се стремиш към това и получаваш... Но чакай! Това е издадено, не може
да се повтори вече. Дори в момента не може да издадем плоча. В Балкантон нищо
не се знае.
А вие имате ли материал за нова тава?
Да, да. Имаме парчета за нова плоча. С Балкантон изобщо не може да се преговаря,
но търся начин, по който да реализирам тези парчета. Това е първата работа, която
трябва да свърша. Оттук нататък трябва да се реализира продукцията. Може да е
на касети, защото аз от плочи се отказах. Жалко, че нищо уточнено не мога да кажа
за това интервю. Просто всичко е такъв батак... Знам само, че тази продукция трябва
да се запише. Иначе всичко е безсмислено в крайна сметка. Да вземем един пример
на една истинска група - Депеш Мод. Те записват един албум, тръгват да го свирят
и после вече той отмира. Те не се занимават с това и започват нов. А ние какво
правим тук? Едни и същи песни ги правим по 100 години, защото хората ни познават
с тези песни. Ако изсвиря някоя нова песен, просто тръгвам отникъде. Всички фактори
в тази страна влияят така, че човек да се откаже от това, което прави...
Да, бе... Аз просто ви се учудвам как поддържате тази работа още... Как ти
си остана тук и дърпаш, е, което не мога да го разбера.
Това е последното, краят. И оттук нататък давам съвсем малък срок. Ако не потръгнат
по някакъв начин нещата поне за нашата група... Трябва да се реализират контакти
с истински менажери. Аз не мога да съм менажер сам на себе си.
Ама как?! Това го няма никъде другаде по света!
Просто никой не е заинтересован от съществуването на групата ни. Това беше показано
много пъти. Никой не ми е протегнал ръка и да ми каже: "Елате тук, запишете
песните си! Ще направим бизнес с вашите песни, много ми харесват." Единственият
човек от всички познати, който ми каза: "Нова Генерация е готина група!",
беше Кирил Маричков. Не си кривя душата. Абсолютно никой от тази среда не ни е
подал ръка никога и не ни е харесал репертоара. Не знам дали е тенденциозно, не
мога да определя точно, но може би сме им апатични.
Видяхме, че Ахат си направиха сами цяла плоча...
За мен Ахат винаги са били по-облагодетелствани.
С какво Ахат са по-добри от вас?
Е!... Но стана ясно, че хеви метълът в България се толерира.
Това е абсурд, защото той се отричаше. Нали едно време всички хеви метъли ги
биеха...
Да, но в момента се толерира и се дава път на хеви метъл групите. Същото важи
и за публиката им. Но мен това не ме притеснява, защото тази музика е по път на
залез. В момента дарк уейвът се слуша и съществува като понятие. А това са толкова
хубави групи, че човек да го хване яд как може ние тука да не си оценим групите.
Мен друго нещо ме ядосва. В момента забелязвам, че по радиото и телевизията се
прави страхотна реклама на западни звезди, да речем Phil Collins и Sinead O'Connor.
На практика ще се получи абсолютно обезценяване на малобройните групи, които са
останали. Че публиката няма да харесва естрадата е ясно, но тя ще се замени с
тези чужди звезди. Трудно е да направиш нещо без пари.
Единственото нещо, което можем да направим ние журналистите, е да дадем по-голяма
популярност и да създадем вкус у хората, защото те го нямат...
Е, да. Но този вкус не се създава с четене на материали, щом няма откъде да чуеш
песните на групата... То просто е безсмислено. Аз самият съм зачуден дали има
необходимост от съществуването на тези групи. Реално те нямат шанс да преживеят.
Всички тези участия в "2х5", празника на "Ритъм" и рок фестивалите
вече не съществуват!
Всичко е пълен батак, който не може да се оправи!
Аз смятам, че изобщо не може да се оправи. Всеки сам за себе си трябва да реши
какво да предприеме. Всичките ми приятели са извън страната, аз се чувствам чужденец
в собствената си страна. Това е самата истина! Всичко живо замина! Китаристът,
дето замина, беше с бременна жена. Тя роди там. Аз просто не знам как да продължа.
Ти ако заминеш, тук ще загине едно явление, което беше при нас...
Правилно, но не знам дали е осъзнато. Това го казваш ти, обаче дали и други хора
мислят така?..
Ако трябва да дадеш определение за вашия стил, как би го определил?
Аз винаги съм избягвал, но за удобство на хората, защото когото говорят помежду
си наричат нещата с някакви имена, по принцип нашия стил го наричам "студена
вълна". Най-вече имам предвид това понятие заради текстовата част на песните.
Естетиката, която винаги съм искал да постигна, винаги ми е напомняло... точно
както парчето "Ледове". Някак си такова настроение създава. Нещо крайно,
но същевременно с това фино и изтънчено.
Вие просто сте си един остров-оазис!
Мисля, че единственото нещо, което ме кара да правя тази група, е моята любов
към музиката. Не съм очаквал, че може да се окаже толкова силно! Другото важно
нещо е, че с цялото свое съществуване и действие една група като нашата при всички
положения помага на демократичните промени в страната и най-вече на опозицията.
Аз лично по косвен път помагам на опозицията да вземе властта. Вече се разграждат
структури. Управляват ни пак същите хора. Имам предвид Луканов, Лилов и такива.
Те трябваше да си отидат, за да мога да повярвам. Но те няма да си отидат. Не
знам до кога ще издържа в тази страна и по този начин да правя нещата. Човек все
се надява! Продължавам да търся контакти. Най-вече търся фирма и хора, които да
ми организират работата. Бих възложил работата на такива хора, но засега такива
не се намират.
Не сте ли обсъждали това да направите нещо от рода на рок лабораторията в Съюза,
дето направиха преди време?
Е, имаше и такива работи. Кирил Маричков беше подел... Беше някъде 1988 г.
Фактически, по времето на Тошо е било по-лесно и е имало по-вече изяви?...
Повече изяви имаше. Но това е обречена на гибел система. Не може да се каже, че
по-добре беше да останем в тошовисткото време. По-добре беше по-рано да тръгнем
по този път. Ние сега ще изживяваме период на криза и след време нещата ще се
оправят, но въпросът е кой ще успее да преодолее...
Преди тези работи се смятаха за дяволски.
Отначало се гонеха, но после започнаха да ги толерират, макар и малко гнило. "Ще
видим тази група, обаче ето тук тиражът да бъде по-малък..." По радиото и
по телевизията като я няма, всичко отива по дяволите.
Между другото, онзи ден те пускаха. Слуша ли радио?
Да, казаха ми, не съм го слушал.
Обаче беше много идиотско! "Забавни песни на младежта"! В началото
започнаха с някакви курви, после вие - по средата, и накрая завършиха с Георги
Христов.
Георги Христов? След като замина Аля, аз я гледах във "Формула 5". Участваше
в негов клип.
Аз я гледах в "Ку-Ку". Беше някакъв клип, "Само двама".
В "Ку-Ку" бях аз. Този клип е от "Семафор". Абе, какво да
ти кажа? Всичко е пълна бутафория! Да не се лъжем, това е истината! В момента
нищо не мога да ти кажа за групата, защото няма нищо интересно.
Най-интересна е историята с Кале - първата пънк група...
Това бяха много хубави години, много искрени и приятелски.
Никога няма да забравя как на "Рок за здраве" каза: "Имаше един
"Роман", който написахме през средните векове..."
Е, да. Това беше парчето на Мишо. Наистина, "Роман" се казваше.
Каза го много гот. Беше толкова образно. "През средните векове"!
Аз се шашнах!
Да, бе, да. Човек понякога има настроения на концерт да направи нещо по-различно.
Значи то наистина е било парче?! Аз мислех, че наистина сте написали роман.
Откога свирите със състава, който направи плочата?
Започнахме в края на 1987 г. Първо направихме групата Вход Б. Тя беше в състав:
аз, Кристиян, Киро и Пепи Попов - сина на Развигор Попов.
Да не е този вход?
Не, не, не. Аз тогава наистина живеех във вход Б, но това не е аналогия. Идеята
беше да се заложи на второстепенното. Вход Б - такава беше идеята. С Пепи нещо
не се разбирахме и го махнахме. Тогава останахме тримата и се кръстихме Нова Генерация.
Това беше нарицателното от една моя поема, която написах през 1987 г. Това беше
една моя обединяваща идея. То това бяха съвсем лични неща. Исках в представата
си да вкарам много хора и много съдби. Тогава си дадох сметка за нашето следвоенно
поколение, което бяхме ние в България и което трябваше да бъде щастливо. А пък
се оказа, че ние сме едни проиграни съдби, едни бити карти, родени и обречени
на сивоч, тъпота и дезинформация. Въобще, с две думи: ебати тъпотата! Всеки, който
е живял през тези години в България, знае какво е било. Бяхме едно поколение,
което вместо да е щастливо, да носи джинси, да ходи на концерти и всички хора
да се обичат помежду си, ние си бяхме едни изнервени младежи, които попаднахме
в доста отчуждени рамки. Просто почувствах, че тежи...
Да, изобщо психиката...
Това поколение имаше обединяваща идея - НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ, която трябваше
да се реализира. Сега като говоря за тези неща, те си губят стойността. Толкова
време е минало, разбираш ли?
Сега всички песни на Милена, примерно, на Ревю, вече стават малко или повече
не толкова интересни, защото преди бяха готини...
Нещата се променят. Просто една песен, която е актуална една година, не може да...
Е, не! Аз смятам, че вашите неща ще си останат за по-дълго време.
Винаги съм държал нашите текстове да не носят белезите на някакви злободневки.
Винаги съм бягал от това. Търсел съм по-общочовешки, дълбоки проблеми или мои
настроения и сънища. Никога не съм подхождал така. Няма в магазина веро. И да
седна да напиша текст: "Веро, веро, веро. Няма в супера веро!" или нещо
такова? Това никога не е бил моят вариант. Не бих могъл да давам прогноза за колко
време тези песни ще са актуални.
Не, не. Въпросът е, че са сами за себе си.
Най-важното е, че са искрени. Аз винаги съм държал точно човек, ако иска да каже
нещо... Затова винаги ми харесва пънкът. Това съм искал да взема и това ползвам
- тази искреност и непосредственост. Това, което чувстваш, да го кажеш. Наистина
това ми харесва! Има някаква поезия, която в известен смисъл художествено замъглява
понятията. Тя също трябва да е подчинена на чувството. Откровеността е много важно
нещо! Така смятам.
Да завършим с нещо. Бъдещето при теб е много замъглена история...
Всъщност бъдеще няма. Когато говорим в този момент, нашата група няма бъдеще.
Това е истината!
Фактически това идва от положението в България?...
От положението в България.
] назад
Версия
за печат :
Всяко ползване на търговските марки "Нова Генерация" и "New Generation" без писменото разрешение на техния притежател е забранено и се преследва от закона.
|
|
|
|
|