Нова Генерация Forever1991
1. Скорпионите танцуват сами
2. Прилепът
3. Китайско момиче
4. Арлина
5. Човекът змия
6. Изповед
7. Страх 2
8. Ангели
9. The caravan of souls
10. Малко момиченце
11. Мухата
12. Студен живот
13. Патриотична песен
14. Тъмна земя
15. Нова Генерация Завинаги
16. Joyful company
Записите са реализирани в състав:
Димитър Воев - бас китара, вокал
Екатерина Атанасова - синтезатор, вокал
Симеон Воев - китара, вокал
Георги Стоилов - вокал
Графичен дизайн: Иво Христов
Албумът е издаден от DS music
"Скорпионите
танцуват сами"
Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето са
кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб
твоите студени очи.
Пронизващи само мен
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки - лъжи.
Но античния вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.
"Прилепът"
Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.
Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке -
усмихнат призрачен албум.
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.
Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.
"Китайско момиче"
Вървях натам, към източните дни,
където Буда е върховен бог.
Живях със маг в тибетски планини,
но не научих нищо за теб.
Летяхме със теб над пекинските улици,
мое момиче,
твоето тяло ме пренесе във времето,
което обичам.
Червени чудеса държат Китайската стена,
но тя описва гърдите ти.
Лилонг, тинг, тонг, лилонг, тинг, та,
лилонг, тинг, тонг, ли ли ла.
Не, не, не, не, не си само
китайско момиче.
Ти съблече последния вятър,
мое момиче.
"Арлина"
Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии -
жартиери с нова марка "тяло".
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар",
със теб по-малко се срамувам.
"Човекът змия"
Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого.
Кожата не ща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон.
Рисковано е
да открия
моя истински
портрет,
по-добре
да си отида,
за да бъде
всичко в ред.
А езикът ми
ще съска
както никога
преди
и зъбът
отрова гъста
с твойта плът
ще сподели.
Никой,
никой
и днес
не пожела
живота си
да свърже
с една
студена змия.
Аз съм останал
сам от своя вид
и съм безсмъртен,
като бог велик.
"Изповед"
100 брадати социолози виждам, вървят напред.
Нещо явно ги тревожи, може би изискват ред.
Черни въглени скучаят върху моята съдба.
Знам, че те ще се разкарат, ако свърши с тях света.
Аз съм едно плашило, аз съм едно дете,
аз съм пространство сиво, аз съм ДДТ.
В мен умрели са съдбите, милиони приказки.
Спрете, искам си парите, които вложих във мечти!
Тъжен сезон е този кон, с който препускаме ние.
Аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вълк в гърдите ни вие.
Милионер тълпите води, в култ издига своя нрав.
“Питай църквата бе, чичо, според мен това е грях.”
По-добре мети с метлата, по-добре да съм идиот,
но ще стрелям във главата аз на всеки философ.
Сексът, това обичам. Сексът, това си ти.
Сексът, това променя милионите съдби.
Няма никаква надежда. Няма, няма да се спра.
Няма да съм чужда прежда, за пуловера съдба.
Резигнация не искам аз във моята кола,
щом съм тук, на аутобана, предпочитам скоростта.
Балерини във балета редактират своя танц.
“Моля ви, играйте честно! Знам, че няма да е лесно!”
"Страх 2"
Изсъхнал корен
е ръката ми
когато докосва
лицето ти.
Страх се казваш
по пътя ми,
страх се казваш
в очите ми.
Страх ме е когато
нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда
сам във подлата игра.
Празен поглед
приятелски
иска теб
в ръката си.
Страх ме е
от себе си
когато загубя
мечтите си.
"Ангели"
През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените и до болка колене
живота, в който аз не бях.
Как си ти,
обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.
Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.
Ангели
летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.
"The Caravan
Of Souls"
In the desert heated
Of fates of sand
In golden coffines crowds
Of dead days fly.
The Arabs touch themselves
With touchy hands.
At the dry horizon
Sadly kiss each other.
The caravan of souls
As a colour female shawl
Touch it with a cigarette
You'll make a hole of cries.
Smile in a side manner
Because you're still outside
When you enter there
Your dream will end.
"Керванът на
душите"
В пустинята, нагрята
от пясъчни съдби,
летят в ковчези златни
тълпи умрели дни.
Арабите се пипат
със пипащи ръце
и тъжно се усмихват
под сухия хоризонт.
Керванът на душите
е пъстър женски шал.
Докосни го с цигара -
ще направиш дупка от писъци.
Усмихвай се странично,
все още си отвън,
когато влезеш вътре,
ще свърши твоят сън.
"Малко момиченце"
Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети "Б" клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използвам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена!
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш'те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
"Мухата"
Мухата в играта, играта в муха.
Аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен?
Прозорец отворен затвори, за да спрем.
Крилцата ми сини, сини, нини, на.
Здравей, как се казваш, аз съм твойта муха.
Убийте мухата, тя пречи сега,
от два до четири нарушава реда.
Цяла зима чаках, за да дойда при теб.
Не ме ли очакваш, защо си толкова блед?
Очите ми зелени, зелени, нени, на.
Играй с мен, че ще плача, аз съм твойта муха.
"Студен живот"
Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.
Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.
Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.
"Патриотична
песен"
Плътно до своето рамо си ти -
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
“Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави. От срам.”
Човек със анцунг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в москвича развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни проблеми.
Ленски и Болев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за сръбско, хеви метъл и гроздова ракия.
"Тъмна земя"
Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат в твоя паркинг?
Тогава стани
и през прозореца викай.
В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.
Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!
Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!
Не мисля дори,
че някога ще желая.
Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".
Аз имам
моето световъртене
в мен.
"Нова генерация завинаги"
Аз стъпвам гордо още
върху стъклата в мен,
във вените си чувствам
пулса на вечния ден.
Изправен пред олтара,
намигам на свещеника
и с няколко шамара
събуждам в него грешника.
Баща ми снощи каза:
"Ти нямаш късмет,
по-добре да бъдеш охлюв,
отколкото да си поет."
Намирам тези думи верни,
но въпреки това
не бих ги следвал,
предпочитам смъртта.
Излязъл на разходка,
аз виждам своя некролог.
Ех, какво да направя,
дяволът заби в мен своя рог.
Затова ще лая!
Затова ще вия!
Ние сме нова генерация
Завинаги
И въпросите са ни към цяла нация
Завинаги!
"Joyful Company"
Our dreams are made of salt
Before they come true
And while we are waiting
In the slow afternoon
We gnaw our nails.
And our hearts beat - joyfully,
Because we certainly know
Aur way is in the hot coffee
That the good God drinks for breakfast.
We happily jump now
With our wing - crutches.
In the eyes of the bunnies
We look beautiful and crumpled.
Our company is the joyest.
Our company is the best.
"Весела компания"
Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си.
И весело потупват сърцата ни
защото ние знаем,
че пътят ни е в топлото кафе,
което добрия Господ пие на закуска.
Щастливо си скачаме
с крилата ни "патерици",
красиво и смачкано изглеждаме
в очите на зайците.
Нашата компания е най-веселата.
Нашата компания е най-добрата.
] назад
|